Условието ми с дуета беше " Да пием по кафе....", но ето резултата: Вашата публиката споделя, че често плаче на концертите Ви...защо? И: Някои от песните ни са сантиментални и говорят за човешките чувства без маска и грим.Пеем за майката, за Слънцето, за силата на песента.Няма по- щастливи от нас, когато видим сълзи в очите на хората.Значи, сме успяли да докоснем душите им.... Д: Всяка от песните ни е с различно настроение.Често и аз съм плакала по време на концерт, макар и хиляди пъти да сме пяли или репетирали определена песен.Магията на сцената е голяма. Денят Ви е забързан, работите много, тичате по записи, фотосесии, работите в различни градове, снимате за различни телевизии.....и въпреки това.....: Д: И въпреки това работим и създаваме музика.Разстоянията не са проблем.Както съм в 10 часа сутринта в Плевен, така мога в 13 часа да съм в София и да направим това което трябва.Ако има работа за другия ден, оставам, ако не- обратния път. И: Няма въпреки това.....правим каквото трябва и сме сигурни в себе си.Ние си знаем колко ни струва всичко това.... /Дебора живее в Плевен, Иво живее в София. Почти незначителен факт за хора, дето трябва да са постоянно заедно// Какво търсите? Д: Не търсим себе си като музиканти, макар и във всяка песен да откриваме, че правем нещо ново. Търсим интересното звучене, новото и се опитваме да го доизградим. И: Ние дори не търсим „нашата публика”, тя сама идва.Преди година, докъто пеехме на центъра в град Червен бряг с нас се запозна една жена, кята призна че е зарязала работата си в градината, спряла поливането на реколтата си и веднага дошла да ни види и чуе отблизо. От какво се страхувате? И: От глупостта.......тя расте с бързи темпове и може и да се чуе. Д: Няма нищо по- страшно от болест и от глупав човек. Но най е страшно, когато си предаден. По Вашите песни са рисувани картини. Доста интересен начин да представяте себе си... Д: Интересен и точен.Картината е продължение на песента.А картината не може да има край...Понякога пишем музика и по готова картина.Има го и обратния вариант.По време на самостоятелните ни концерти картините са сцената около нас. И: Правим синтез между изкуствата.Обединяваме звук, цвят и поезия.Смятаме , че това е начина за нас да представяме творчеството си. Ако имате свободно време какво правите? (бурен смях) И: Репетираме си новите песни, събираме се с приятели.Дебора прави фантастични неща в кухнята когато е в настроение, разбира се..., обичаме да пътуваме Д: В свободното си време работя със сина си. Той учи в музикалното училище в Плевен и се налага да работим по солфеж заедно. Имате ли дизайн, койте се грижи за гардероба ви? Д: Определен дизайн нямаме.Харесвам тоалетите за сцената на Светла Димитрова-„Ариес уникат”, имам и аз свои идеи за сценична дреха.Иначе в ежедневието съв спортен, но елегантин тип! И: Обличам всичко каквото одобри Дебора.Но понякога си правя каквото искам.Нямам много богата фантазия И ЗА ТОВА.... Сега са модерни талисманите и амулетите за късмет, щастие, здраве, успех.....вие имате ли такива? И: Преди години Дебора беше донесла отнякъде две муски за късмет...правени за нас, но аз много бързо загубих своята.Мисля, че късметът и щастието са вътре в нас и са заложени от рождението.Лично, нямам нужда от такива неща, но теоритично проявявам интерес към тези теми. Д: Децата ми, баща ми, сестра ми и Иво са моите талисмани. Коя е песента към която се връщате в трудни моменти? Д: Не е песен, а е „Революционен етюд” на Шопен. Поддърхжа ми тонуса на ниво. И: За мен , не е песен, а едно малко куплетче на Недялко Йорданов „Кажи, не ми пука от таз несполука! Аз мога, аз вярвам, аз зная, че въпреки факта, това е антракта, това е антракта, не краят!” А сега ми кажете честно, според вас кой в България е номер едно? Д: Като професионален музикант или като медиина проявя? Като поп- изпълнител, композитор... Д: Номер едно при нас са тези, които днес рядко се явяват за да не се слеят с тълпата от чалгаджий, които са ни превзели. И: Всеки поп изпълнител е достоен да е номер едно, стига да се ръководи от това какво му подсказва сърцето, а не пазара.защото, погледнете в някой музикален магазин рафта с българската музика.....ще умрете от срам!От известно време насам харесвам и уважавам един композитор и аранжьор, който е автор на повечето песни на един друг много нашумял дует, но за съжаление името му не се изписва никъде. ???? И: Просто....без коментар.Заради порочните практики в нашия бранш, често други се подписват под дадена песен.Обидно е! Музикалният бизнес е много страшен в България. Д: Хубавото е, че зад всяка наша песен сме си ние и винаги можем да се защитим като автори. А музикалните компании? И: Навлязохме в дълбоки и мътни води.Музикалните компании нямат интерес към нас.Не правим нито поп- фолк, нито рап. Преди години, когато предлагахме нашия първи албум на различни компании, нито една от тях не пожела да го издаде. Не сме били в тон с времето....../ разкошно обяснение/, но и нито една компания не ни върна демо вариантите на песните, защото „абе...в къщи много се харесахте на жена ми и децата”. Албумът излезе с помоща на Творческа къща ”Фелая”, която ни помага от самото начало. Какво ви се иска? Д: Да живея в нормална държава, която уважава творците си и им помага да работят И: Да намеря време за фитнес......../ смях/ Д: Не е липса на време, а въпрос на организация.Със сигурност има пробелем с мързела.Това е простата истина. Какво да очакваме от Вас? След предаването „Полет над ноща” направихте впечатление на много българи... И: И ние незнаем. Но не сме спрели да работим. Написал съм една много хубава песен в памет на вечната и незабравима актриса Пепа Николова, която много обичах. Ще я изпее Иван Балсамаджиев, друг голям и достоен българин. Чакам да се запише. Убеден съм, че Пепа, някъде там горе ще я хареса. Д: Нямахме време в предаването ”Полет над ноща” да изпеем много песни, както и да кажем много неща..Но, това което ни чака са записите на няколко нови песни по стиховете на Валентин Йорданов и Венета Арахангелова. Снимахме два клипа, публиката може би вече ги е видяла и одобрила. Предстоят снимки на още песни. А оттук сега, къде отивате? И: Прибирам се в къщи , че имам срещи в СКАЙПА с приятели- музиканти от Търново. Д: Тръгвам към гарата, да си хвана влака за Плевен. И току що разбрах, че няма да бъда изпратена. И тръгват....в една посока, към трамвая и към гарата. За да се изпратят и да се съберат вечерта по телефони, „скайп” и какво ли не още, за да напишат новата си песен. И се питам, кои ли творци работят така? Не търся отговор, защото го зная. Ирена Крумова журналист